Преходът между хижа Добрила и връх Ботев по Централното било на Стара планина е един от най-красивите и най-предизвикателни високопланински маршрути в България. Той преминава по най-високата част на Балкана, пресича алпийския дял на резерват „Стенето“, преминава през емблематичните върхове Амбарица (Левски), Голям Купен и Костенурката и достига първенеца на планината – връх Ботев (2376 m). Маршрутът предлага великолепни панорами, тесни тревисти била, варовикови скални ръбове и участъци с осигурителни въжета, което го прави един от най-живописните преходи в България.
Обща продължителност: 3 дни
Общо разстояние: около 40 km
Максимална височина: връх Ботев (2376 m)
Най-висока нощувка: заслон Ботев (около 2200 m)
Техническа трудност: средна; един кратък обезопасен участък при Голям Купен
Физическа трудност: висока, особено втория ден
- На човек при минимум 5 участника - 215 €
Максималния размер на групата е 5 души.
- Професионален планински водач;
- Нощувка в хижа Добрила;
- Нощувка в заслон Ботев или в туристическата спалня на връх Ботев.
- Транспорт на клиентите и водача от София до Сопот (о/в);
- Транспорт на клиентите и водача от Карлово до Сопот;
- Планинска застраховка;
- Храна.
1 ден: Хижа Добрила - 1.30/2 часа
Денивелация: ↑ около 430 m
Преходът започва от седалковия лифт в Сопот. В момента лифтът работи само до междинната станция "Почивалото", откъдето започва пешеходният маршрут към хижа Добрила.
Пътеката следва жълта маркировка и първоначално се изкачва стръмно през букова и иглолистна гора. След около половин час наклонът постепенно намалява и маршрутът навлиза в открити високопланински пасища. Минава се покрай местността Пресечен камък, откъдето за първи път се откриват красиви гледки към Средна гора и Розовата долина.
Последният участък следва широк билен път, който отвежда до хижа Добрила (1804 m), разположена в седловината между връх Добрила и връх Амбарица. Хижата е една от най-предпочитаните в Централен Балкан и предлага отлични условия за нощувка и храна.
Следобедът може да бъде използван, за да направим кратка разходка до връх Добрила или за да се любуваме на залеза към Розовата долина.
2 ден: Заслон Ботев - 8/9 часа
Разстояние: около 16 km
Денивелация: ↑ около 900 m ↓ около 500 m
Това е най-дългият и най-предизвикателен ден от прехода.
1 част: Изкачване на връх Амбарица
Ще тръгнем още по изгрев. От източната страна на хижата започва стръмна пътека към връх Амбарица (2166 m), известен днес и като връх Левски. Изкачването отнема около час и половина и преминава през тревистия рид Куманица. От върха се разкрива една от най-впечатляващите гледки към целия предстоящ маршрут.
2 част: По алпийското било към Голям Купен
След Амбарица маршрутът продължава по тясното било към седловината между двата Купена. Постепенно се достига подножието на Голям Купен – един от най-впечатляващите варовикови върхове в Стара планина. Изкачването на Голям Купен е най-техничният участък от целия преход. Последните метри към върха преминават през късо скално прагче, обезопасено със стоманено въже. Пасажът не е особено труден, но изисква внимание, особено при влажно време или с по-тежка раница.
3 част: Голям Купен – Костенурката
След Голям Купен маршрутът продължава по впечатляващо тревисто било, което постепенно извежда към връх Костенурката. Това е една от най-живописните части на маршрута – панорамите към Северна България, Триглавския масив и връх Ботев са почти непрекъснати.
4 част: Към заслон Ботев
От Костенурката пътеката постепенно започва едно безкрайно ходене с леко изкачване към връх Жълтец, а от там към Млечния чал и накрая с кратко слизане към заслон Ботев. Тези километри са сравнително леки и преминават по откритото било, откъдето постепенно се появява силуетът на телевизионната кула на връх Ботев. Заслон Ботев (около 2200 m) е най-високо разположеният заслон в Стара планина. Макар условията да са по-скромни от тези в хижите, той предлага удобна база за ранно сутрешно изкачване на върха.
3 ден: Връх Ботев - Карлово - 7/8 часа
Разстояние: около 20 km
Денивелация: ↑ около 180 m ↓ около 1700 m
Днес ще тръгнем рано и по тъмно, за да можем да се насладим на изгрева от връх Ботев. До върха се достига за около 40–60 минути по добре маркирана пътека. От най-високата точка на Стара планина (2376 m) се откриват изключителни панорами към целия Централен Балкан, Дунавската равнина, Рила, Родопите и Средна гора.
След като слезем обратно до заслона ще започне дългото спускане към Карлово. Първата ни цел е седловината под връх Кочмара. В началото маршрутът е открит с тревисти склонове, ниски клекови участъци и красиви гледки към Джендема. Тук ще продължим да се движим по високото било на Централен Балкан, без големи изкачвания и слизания.
Връх Кочмара (2115 m) не е толкова известен като Ботев, но е много характерен връх – куполообразен, с широки тревисти склонове и чудесна гледка към Джендема. От Кочмара ще започнем спускане към хижа Равнец и постепенно ще навлезем в букови гори на Карловския Балкан.
Хижа Равнец (1430 m) е една от по-старите и по-малко посещавани хижи в района. Тук ще направим по-дълга почивка и ще хапнем (ако хижата работи). До тук от заслон Ботев имаме около 4–5 часа според темпото.
От Равнец започва истинското слизане към града, до който имаме още около 2 часа, за да достигннем Карлово.
